How do I use the auxiliary "do" in questions

Наскоро отговорих на въпроса: Кога използваме ""do" във въпроси и кога - не. Вариант на въпроса на български език можете да намерите след оригиналния ми отговор (не е превод на английския текст, написан е специално за alangle.com):

Consider these two sentences:
Who left the door open?
and
Who do you want to speak to?
In the first question auxiliary "do" cannot normally be used, but in the latter question it can. Why is that so? What is it about the second sentence that requires auxiliary "do" that the first sentence doesn't have? Please include a few more examples of this pattern if possible.

These are called subject questions (as your first example) and object questions (as your second). Here we are talking about "do", so this is present simple and past simple tense. Let us take one example:

Paul wants to speak to him.

1) If we want to know who "him" is, "him" is the object and the question we will ask is an object question. There will be an auxiliary verb, which will come between the question word and the subject:

Who does Paul want to speak to?

2) If we ask a question about "Paul" (the subject), however, it will be a subject question, and then all we need to do is substitute the subject with a question word:
Who wants to speak to him?
Further reading with examples: in this grammar book

3) It is possible to add an auxiliary verb in subject questions, that has been discussed here. To sum it up, it adds emphasis, as in:
A: Who wants to speak to him? Jack? 
B: No. 
A: Jim? 
B: No. 
A: Well, then who does want to speak to him? 
More examples of that can be found in the link above.

На български:

При следните две изречения: 
Who left the door open?
и
Who do you want to speak to?
във второто използваме "do", докато в първото "do" обикновено не може да се използва. Защо? Какво отличава едното изречение от другото?

Тъй като въпросът е за "do", ще се огранича в отговор за сегашно и минало просто време.

Разликата е в това за какво питаме. Въпросите могат да се задават върху подлога, от една страна, или върху която и да е друга част на изречението от друга. Да вземем един пример:

Paul wants to speak to the manager.

1) Тук Пол е подлогът. Ако той е неизвестното (затова ги наричаме subject questions), тоест знаем че някой иска да говори с мениджъра, но не знаем кой, ще питаме: Кой иска да говори с мениджъра?:
Who wants to speak to the manager?
Този тип въпроси се образуват много лесно, просто поставяме въпросителната дума на мястото на неизвестното. Още няколко примера:
... always leaves work early. --- Who always leaves work early?
... ate all the cookies. --- Who ate all the cookies?
... happened next. --- What happened next?
... told me that. --- Who told you that?
... keeps bringing me back here. --- What keeps bringing you back here?
При тези въпроси не се налага да добавяме спомагателен глагол.

Една скоба: възможно е добавянето на "do"; тогава то служи за да наблегнем на въпроса, например:
A: Who wants to speak to the manager? Jack? 
B: No. 
A: Jim? 
B: No. 
A: Well, then who does want to speak to him?
На български бихме превели последния въпрос с: И кой в крайна сметка иска да говори с мениджъра?

2) Когато питаме за мениджъра, обаче, знаем кой иска да говори, но не знаем с кого. Тъй като въпросът е върху допълнението, тези въпроси се наричат object questions. При тях вече има спомагателен глагол:
Who does Paul want to speak to?
Още примери:
Gina always .... early. --- What does Gina do early?
Katie ate all the ... . --- What did Katie eat?
Mark told me .... . --- What did Mark tell you?
My childhood memories keep ... . --- What do your childhood memories keep doing?
Както виждате, дори да питаме за глагола, отново използваме този тип въпрос. Тоест първият вид, въпросите без "do" са само за подлога.